„Смъртоносна игра“ от Сандра Браун
Издателска къща
п редставя
СМЪРТОНОСНА ИГРА
от Сандра Браун
Обем: 344 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN: 978-954-26-2318-2
Превод: Валентина Атанасова – Арнаудова
Очаквайте на 5 декември!
За книгата
Звездата на американския футбол Зак Бриджър не желае да има нищо общо с някогашната си брачна половинка Ребека, с която са разграничени от години. Но ненадейно научава, че тя е в сериозно положение в болничното заведение в Атланта след рискова еротична игра и точно той би трябвало да реши дали животът й да бъде поддържан макар нищожните шансове за усъвършенстване. Зак не може да поеме сходна отговорност, по тази причина оставя избора на родителите й.
Четири години по-късно Ибън – мъжът, виновен за положението на Ребека, е освободен прибързано от пандиза. Прокурорът Кейт Ленън се заканва да го върне зад решетките, само че се нуждае от помощта на Зак. Амбициозната й правна тактика обаче го слага в следващата безизходна обстановка: с цел да вкарат Ибън в пандиза, би трябвало да го обвинят в ликвидиране, а Ребека към момента е жива. Свободата на арогантния богаташки наследник е обезпечена само до момента в който тя продължава да живее, а това трансформира Зак и Кейт в главните му цели.
За създателя
Сандра Браун е създател на над осемдесет бестселъра, влезнали в класацията на „ Ню Йорк Таймс “ и продадени в над 8 0 милиона екземпляра по целия свят. Тя е единственият публицист, който е имал 3 заглавия в класацията едновременно. Пише професионално от 1981 година. Произведенията й са преведени на 34 езика.
Писателката печели признанието на критиците, удостоили я с премиите Уелдънбукс и Далтън, с премията на Романс Райтърс ъв Америка за достижения в жанра, с отличителния знак на триумфа на Американ Бизнес Уименс Асосиейшън, с премията за изключителни литературни достижения и премията Ей Си Грийн.
Откъс
Тази заран гледката, която се откриваше пред Зак към водопада, бе превъзходна. След едно от най-дъждовните лета в Северна Каролина големи количества вода се спускаха по скалистия планински скат към реката 100 метра по-надолу. Слънчевата светлина преминаваше през пръските като дъга.
Той стоеше на самия борд на скалите и се взираше над голямата бездна сред себе си и водопада. През нощта стихия бе донесла пороен дъжд. Земята под многослойния шарен килим от неотдавна паднали листа бе толкоз подгизнала, че свистеше под подметките на туристическите му обувки.
Но атмосферният фронт се бе придвижил на изток и бе оставил небето тук лазурносиньо. Въздухът бе пресен и студен. Зак долови аромат на пушек от горящи дърва и го видя да се вие над комин на отсрещната страна на дефилето. Гъста гора от тъмни вечнозелени дървета покриваше планинските възвишения. Широколистни дървета в най-ярките си есенни премени добавяха искряща разноцветност.
Огромен товар за сетивата.
Който безмилостно му подсети, че е футболният сезон.
Залезът на кариерата му като състезател беше почнал преди четири години с това съдбовно телефонно позвъняване за Ребека. Две години по-късно бе стигнал до дъното и бе изцяло изхвърлен от спорта. Съжалението към момента го разяждаше надълбоко.
Изрече проклинание над чашата с кафе, която повдигна към устните си. Парата, която се издигаше над нея, за миг замъгли зрението му, само че далечният тътнеж на водопада не можа да заглуши мотора на приближаваща се кола.
Джипът спря тъкмо до колоните, издигнати от речни камъни от двете страни на алеята пред входа му. Заради криволичещите нагоре пътища в този планински регион съвсем всеки локален притежаваше огромно возило.
Но това не беше общоприет модел. Беше ново и се отличаваше с матова черна ризница и джанти. Сякаш крещяха: „ Пази се! Кораво копеле съм! “.
Зак приемаше сходни опити за вдъхване на боязън с безгрижно пренебрежение. Беше прекарал три четвърти от живота си в отбягване на бранители, които имаха една неизменима цел: да изблъскат куотърбека. Не беше елементарен за заплашване. Все още не беше. Който и да бе този нахалник, без значение какъв брой безапелационен можеше да бъде в продажбите, неговият отговор щеше да бъде „ не “.
Тя слезе. Тя.
Първите трима сътрудници, изпратени от „ Грийнридж Инкорпорейтед “, бяха добродушни чичковци, които се впускаха в носталгични тиради за славните дни на Зак на футболното игрище.
Когато не реализираха нищо с приятелския метод, изпратиха самонадеян вид със спортна кола и авиаторски слънчеви очила, чиито приказки не бяха по-въздействащи от скъпия му парфюм.
Следващият делегат бе мамче на към петдесет, което бе предложило да му подготви печено в неделя. После привлекателна разведена, справяща се сама с две деца в лицей и някогашен, който постоянно закъснявал с чековете за прехрана. Усърдните й опити да разсъни сензитивната страна на Зак се оказаха безполезни.
След нея бе пристигнала някаква секси хлапачка. Той подозираше, че работи против възнаграждение на час, а не на комисиона, тъй като езикът на тялото й недвусмислено споделяше: „ Подпиши върху прекъснатата линия и съм твоя за каквото пожелаеш “. Беше отхвърлил и контракта, и услугите й.
Тази беше следващата. Появата й щеше да скапе спокойното му утро, само че беше любопитен да види каква тактичност ще приложи. Остави чашата си върху дънера, който бе поставил там тъкмо с тази цел, и скръсти ръце пред гърдите си.
Тя заобиколи джипа си от задната страна и му се усмихна.
– Господин Бриджър? Закари Бриджър? Добро утро.
– Не се продава.
Въпреки че каменните колони стояха сред тях, тя се приближи и леко поклати глава.
– Моля?
– Не се продава. Най-добре си тръгвайте, преди изцяло да затънете. – Посочи с ръка към краката й, където токчетата на обувките й бяха потънали в размекнатата пръст сред каменните плочи.
Не изглеждаше изключително разтревожена за ситуацията си. Измъкна първо едната си обувка от калта, по-късно и другата и пристъпи напред на пръсти, което бе мъчно, поради височината на токчетата.
Не помагаха изключително да наподобява по-висока. Когато стигна до него, трябваше да наклони глава обратно, с цел да го огледа в очите. С множеството хора беше по този начин. Но при нея ъгълът трябваше да бъде по-остър, в сравнение с при множеството.
– Господин Бриджър, споделям се Кейт Ленън.
Подаде му визитка. Той я взе, само че не си направи труда да я огледа, преди да я прибере в джоба на памучната си риза. Не обърна внимание и на протегнатата й дясна ръка.
– Кога най-накрая ще се откажете, хора? – Показа към гледките в близост с необятен жест. – Какво би ме предиздвикало да желая да напусна това място?
Тя отдръпна ръката си и огледа панорамата, спря се за няколко секунди на водопада, след това още веднъж погледна към него.
– Не мога да си показва да желаете да го напуснете. Великолепно е.
– Точно по този начин. По-важното е, че е мое и ще остане мое до края на дните ми. Схванахте ли?
Ако потръпването й бе някакъв знак, беше схванала. Добре. Беше се изразил задоволително ясно.
Но реакцията й го накара да се почувства по този начин, като че ли е блъснал горска самодива. Заради косата й, подстригана на къса линия, сърцевидното й лице и цялата й осанка. Постоянният плисък откъм водопада не беше опрощение за внезапния му звук. Не изцяло.
– Слушайте, не желая да съм недодялан, но…
– Но сте недодялан, а не е нужно. – Тя извади запечатан плик от възголямата си чанта с презрамка. – Лично аз не се наскърбявам, само че при тези условия грубостта ви е извънредно неуместна.
Побутна плика към него с впечатляващата акуратност на център-нападател от Професионалната футболна лига. Зак го задържа пред гърдите си, с цел да не падне.
– Този плик съдържа няколко документа – сподели тя, – само че изключително значим е…
– Виждал съм ги.
– Да, само че преди много време.
– Имам добра памет.
– Чудесно. Ще бъде от изгода за…
Зак раздра плика на две дружно с документите и остави половините да паднат на земята.
Много постепенно дамата наведе глава и погледна към тях, а по-късно я подвигна – също без да бърза – и срещна нетрепващия му взор.
А си беше мислил, че няма нищо по-лазурносиньо от небето.
– Утре сутринта в 10 – сподели тя.
Зак пристъпи от крайник на крайник и зае по-неутрална поза, което беше на вятъра, тъй като към този момент се бе обърнала с тил към него.
– Утре в 10, какво?
– Ще се срещнем. Мястото е написано на ръка на гърба на визитката ми. Стая двеста и три.
– Не чакайте със спотаен мирис.
Искаше му се да добави още една имитация, нещо по-язвително, само че вниманието му бе привлечено от стегнатите й прасци, изваяни и задоволително мощни, с цел да поддържат равновесието й, до момента в който изминаваше дистанцията назад до джипа на пръсти.
Забеляза и дупето й. С контактни лещи или не, той към момента имаше очи, които работеха.
Изчака, до момента в който колата й се скри зад острия завой, преди да помръдне от мястото си, да вдигне половините от скъсания плик и да ги занесе в къщата.
От любознание не ги изхвърли незабавно. Вместо това безгрижно ги остави върху барплота в кухнята, наля си ново кафе и седна на табуретката, на която постоянно сядаше. Никой с изключение на Бинг не бе сядал на никоя от другите.
Отпи глътка прясно кафе и издърпа съдъжанието на двете половини на плика. Официално изглеждащите страници бяха прихванати с телбод, а придружителното писмо бе настрана. Събра назъбените ръбове, с цел да съедини частите. Без първо да прочете текста, погледна подписа изпод. Кейт Ленън се бе подписала с черно мастило под напечатано: „ Искрено Ваша, Катрин Картрайт Ленън “.
– Е, Кейт Ленън, какви условия предлагаш?
Тогава видя логото.
п редставя
СМЪРТОНОСНА ИГРА
от Сандра Браун
Обем: 344 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN: 978-954-26-2318-2
Превод: Валентина Атанасова – Арнаудова
Очаквайте на 5 декември!
За книгата
Звездата на американския футбол Зак Бриджър не желае да има нищо общо с някогашната си брачна половинка Ребека, с която са разграничени от години. Но ненадейно научава, че тя е в сериозно положение в болничното заведение в Атланта след рискова еротична игра и точно той би трябвало да реши дали животът й да бъде поддържан макар нищожните шансове за усъвършенстване. Зак не може да поеме сходна отговорност, по тази причина оставя избора на родителите й.
Четири години по-късно Ибън – мъжът, виновен за положението на Ребека, е освободен прибързано от пандиза. Прокурорът Кейт Ленън се заканва да го върне зад решетките, само че се нуждае от помощта на Зак. Амбициозната й правна тактика обаче го слага в следващата безизходна обстановка: с цел да вкарат Ибън в пандиза, би трябвало да го обвинят в ликвидиране, а Ребека към момента е жива. Свободата на арогантния богаташки наследник е обезпечена само до момента в който тя продължава да живее, а това трансформира Зак и Кейт в главните му цели.
За създателя
Сандра Браун е създател на над осемдесет бестселъра, влезнали в класацията на „ Ню Йорк Таймс “ и продадени в над 8 0 милиона екземпляра по целия свят. Тя е единственият публицист, който е имал 3 заглавия в класацията едновременно. Пише професионално от 1981 година. Произведенията й са преведени на 34 езика.
Писателката печели признанието на критиците, удостоили я с премиите Уелдънбукс и Далтън, с премията на Романс Райтърс ъв Америка за достижения в жанра, с отличителния знак на триумфа на Американ Бизнес Уименс Асосиейшън, с премията за изключителни литературни достижения и премията Ей Си Грийн.
Откъс
Тази заран гледката, която се откриваше пред Зак към водопада, бе превъзходна. След едно от най-дъждовните лета в Северна Каролина големи количества вода се спускаха по скалистия планински скат към реката 100 метра по-надолу. Слънчевата светлина преминаваше през пръските като дъга.
Той стоеше на самия борд на скалите и се взираше над голямата бездна сред себе си и водопада. През нощта стихия бе донесла пороен дъжд. Земята под многослойния шарен килим от неотдавна паднали листа бе толкоз подгизнала, че свистеше под подметките на туристическите му обувки.
Но атмосферният фронт се бе придвижил на изток и бе оставил небето тук лазурносиньо. Въздухът бе пресен и студен. Зак долови аромат на пушек от горящи дърва и го видя да се вие над комин на отсрещната страна на дефилето. Гъста гора от тъмни вечнозелени дървета покриваше планинските възвишения. Широколистни дървета в най-ярките си есенни премени добавяха искряща разноцветност.
Огромен товар за сетивата.
Който безмилостно му подсети, че е футболният сезон.
Залезът на кариерата му като състезател беше почнал преди четири години с това съдбовно телефонно позвъняване за Ребека. Две години по-късно бе стигнал до дъното и бе изцяло изхвърлен от спорта. Съжалението към момента го разяждаше надълбоко.
Изрече проклинание над чашата с кафе, която повдигна към устните си. Парата, която се издигаше над нея, за миг замъгли зрението му, само че далечният тътнеж на водопада не можа да заглуши мотора на приближаваща се кола.
Джипът спря тъкмо до колоните, издигнати от речни камъни от двете страни на алеята пред входа му. Заради криволичещите нагоре пътища в този планински регион съвсем всеки локален притежаваше огромно возило.
Но това не беше общоприет модел. Беше ново и се отличаваше с матова черна ризница и джанти. Сякаш крещяха: „ Пази се! Кораво копеле съм! “.
Зак приемаше сходни опити за вдъхване на боязън с безгрижно пренебрежение. Беше прекарал три четвърти от живота си в отбягване на бранители, които имаха една неизменима цел: да изблъскат куотърбека. Не беше елементарен за заплашване. Все още не беше. Който и да бе този нахалник, без значение какъв брой безапелационен можеше да бъде в продажбите, неговият отговор щеше да бъде „ не “.
Тя слезе. Тя.
Първите трима сътрудници, изпратени от „ Грийнридж Инкорпорейтед “, бяха добродушни чичковци, които се впускаха в носталгични тиради за славните дни на Зак на футболното игрище.
Когато не реализираха нищо с приятелския метод, изпратиха самонадеян вид със спортна кола и авиаторски слънчеви очила, чиито приказки не бяха по-въздействащи от скъпия му парфюм.
Следващият делегат бе мамче на към петдесет, което бе предложило да му подготви печено в неделя. После привлекателна разведена, справяща се сама с две деца в лицей и някогашен, който постоянно закъснявал с чековете за прехрана. Усърдните й опити да разсъни сензитивната страна на Зак се оказаха безполезни.
След нея бе пристигнала някаква секси хлапачка. Той подозираше, че работи против възнаграждение на час, а не на комисиона, тъй като езикът на тялото й недвусмислено споделяше: „ Подпиши върху прекъснатата линия и съм твоя за каквото пожелаеш “. Беше отхвърлил и контракта, и услугите й.
Тази беше следващата. Появата й щеше да скапе спокойното му утро, само че беше любопитен да види каква тактичност ще приложи. Остави чашата си върху дънера, който бе поставил там тъкмо с тази цел, и скръсти ръце пред гърдите си.
Тя заобиколи джипа си от задната страна и му се усмихна.
– Господин Бриджър? Закари Бриджър? Добро утро.
– Не се продава.
Въпреки че каменните колони стояха сред тях, тя се приближи и леко поклати глава.
– Моля?
– Не се продава. Най-добре си тръгвайте, преди изцяло да затънете. – Посочи с ръка към краката й, където токчетата на обувките й бяха потънали в размекнатата пръст сред каменните плочи.
Не изглеждаше изключително разтревожена за ситуацията си. Измъкна първо едната си обувка от калта, по-късно и другата и пристъпи напред на пръсти, което бе мъчно, поради височината на токчетата.
Не помагаха изключително да наподобява по-висока. Когато стигна до него, трябваше да наклони глава обратно, с цел да го огледа в очите. С множеството хора беше по този начин. Но при нея ъгълът трябваше да бъде по-остър, в сравнение с при множеството.
– Господин Бриджър, споделям се Кейт Ленън.
Подаде му визитка. Той я взе, само че не си направи труда да я огледа, преди да я прибере в джоба на памучната си риза. Не обърна внимание и на протегнатата й дясна ръка.
– Кога най-накрая ще се откажете, хора? – Показа към гледките в близост с необятен жест. – Какво би ме предиздвикало да желая да напусна това място?
Тя отдръпна ръката си и огледа панорамата, спря се за няколко секунди на водопада, след това още веднъж погледна към него.
– Не мога да си показва да желаете да го напуснете. Великолепно е.
– Точно по този начин. По-важното е, че е мое и ще остане мое до края на дните ми. Схванахте ли?
Ако потръпването й бе някакъв знак, беше схванала. Добре. Беше се изразил задоволително ясно.
Но реакцията й го накара да се почувства по този начин, като че ли е блъснал горска самодива. Заради косата й, подстригана на къса линия, сърцевидното й лице и цялата й осанка. Постоянният плисък откъм водопада не беше опрощение за внезапния му звук. Не изцяло.
– Слушайте, не желая да съм недодялан, но…
– Но сте недодялан, а не е нужно. – Тя извади запечатан плик от възголямата си чанта с презрамка. – Лично аз не се наскърбявам, само че при тези условия грубостта ви е извънредно неуместна.
Побутна плика към него с впечатляващата акуратност на център-нападател от Професионалната футболна лига. Зак го задържа пред гърдите си, с цел да не падне.
– Този плик съдържа няколко документа – сподели тя, – само че изключително значим е…
– Виждал съм ги.
– Да, само че преди много време.
– Имам добра памет.
– Чудесно. Ще бъде от изгода за…
Зак раздра плика на две дружно с документите и остави половините да паднат на земята.
Много постепенно дамата наведе глава и погледна към тях, а по-късно я подвигна – също без да бърза – и срещна нетрепващия му взор.
А си беше мислил, че няма нищо по-лазурносиньо от небето.
– Утре сутринта в 10 – сподели тя.
Зак пристъпи от крайник на крайник и зае по-неутрална поза, което беше на вятъра, тъй като към този момент се бе обърнала с тил към него.
– Утре в 10, какво?
– Ще се срещнем. Мястото е написано на ръка на гърба на визитката ми. Стая двеста и три.
– Не чакайте със спотаен мирис.
Искаше му се да добави още една имитация, нещо по-язвително, само че вниманието му бе привлечено от стегнатите й прасци, изваяни и задоволително мощни, с цел да поддържат равновесието й, до момента в който изминаваше дистанцията назад до джипа на пръсти.
Забеляза и дупето й. С контактни лещи или не, той към момента имаше очи, които работеха.
Изчака, до момента в който колата й се скри зад острия завой, преди да помръдне от мястото си, да вдигне половините от скъсания плик и да ги занесе в къщата.
От любознание не ги изхвърли незабавно. Вместо това безгрижно ги остави върху барплота в кухнята, наля си ново кафе и седна на табуретката, на която постоянно сядаше. Никой с изключение на Бинг не бе сядал на никоя от другите.
Отпи глътка прясно кафе и издърпа съдъжанието на двете половини на плика. Официално изглеждащите страници бяха прихванати с телбод, а придружителното писмо бе настрана. Събра назъбените ръбове, с цел да съедини частите. Без първо да прочете текста, погледна подписа изпод. Кейт Ленън се бе подписала с черно мастило под напечатано: „ Искрено Ваша, Катрин Картрайт Ленън “.
– Е, Кейт Ленън, какви условия предлагаш?
Тогава видя логото.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ